Всички се обединяват около становището, че пророците са предпазени от малки и големи грехове. Те не са извършвали дори и най-малките грехове. А някои грешки, които се приписват на определени пророци, първо не са грехове. Второ, тези неправилни постъпки предхождат пророческата им мисия. И в двата случая пророкът е непорочен. Освен това тези простъпки, които наричаме зелле (простъпка), са свързани с положението им. Тоест за обикновените хора тези деяния не са простъпки, те се смятат за такива единствено за приближените до Бога.
Следователно смятам, че би било напълно погрешно този въпрос относно простъпките на пророците, който е свързан с положението им, да се поставя сред обикновените проблеми.
Как е възможно пророците да не са непорочни и да вършат грехове, та дори и ние проучваме хората, които ще назначаваме на някаква служба относно това, дали са доверени или не, в рамките на общоприетите критерии. И особено ако мисията, която ще се възложи, е пророчество… Той трябва да бъде проучен седем поколения назад, за да стане ясно дали е доверена личност. Възможно ли е да се подхожда толкова взискателно към подбора на хора преди да им бъдат поверени обикновени и светски дела, а да не се проявява същата придирчивост при възлагането на най-възвишената мисия, която обхваща както земния, така и отвъдния живот? И възможно ли е да не се потърсят достойни качества в личността, която ще поеме тази мисия?
Помислете само, дори и архангелът, който е донасял откровението на пророците, се е отличил сред останалите ангели със своята честност и е получил това призвание именно поради възвишените си качества. В Свещения Коран се казва следното за Джибрил, мир нему: “Покоряват му се [ангелите] там, доверен е.” (81: 21). Той е бил безкрайно предан на Аллах и е бил толкова честен, че е удостоен с мисията да предава откровението. Следователно, възможно ли е да се търсят тези качества у ангела, който ще предава откровението, а да не се търсят у личността, която ще олицетворява това откровение?
Да, Аллах в никакъв случай не би натоварил със свещена и пречиста мисия човек, който лъже, краде, пие и посяга на честта и достойнството на другите. Възможно ли е пророците да имат низки и долни страсти, след като дори и обикновените хора ги намират за противни? И как може да бъдат наричани мислещи хора онези, които приписват подобни качества на пророците? Да, нечестивият не може да стане пророк. И такива хора не може да се наричат пророци!
Да, погледнато през призмата на разума, пророците трябва да са безгрешни. Пак от тази гледна точка святите личности, които са решени да поемат на плещите си делото на пророците, трябва да си поставят за цел непорочността и безгрешността. Допускането на грях трябва да ги измъчва повече от влизането в Ада.
Непорочността е много важна. Впрочем през целия си живот великите пророци сякаш са демонстрирали своята непорочност. Ако изключим няколкото думи в недостоверните книги, които бих нарекъл клевети, няма човек, който да приписва грехове на пророците. Свещеният Коран ги разглежда в съответствие с величието им и ги сочи като образец за нравствена чистота.
Каквото са архангелите Джибрил, Азраил, Микаил и Исрафил на небесата, това са пророците на земята. Но ние знаем само онези възвишени личности, чиито имена са споменати в Корана. Ибрахим Хаккъ е посветил стихотворение на пророците, в което се изреждат имената им.
Казват, че на пророците трябва да се знаят имената.
За двайсет и осем ни съобщава Аллах в Книгата.
Това са Адам, Идрис, Нух, Салих и Худ.
След тях са Ибрахим, Исхак, Исмаил Зебихуллах
и Якуб, Юсуф, Шуайб, Яхя и Лут,
Зекерийя, Харун и брат му Муса Келимуллах
и Сюлейман, Иляс, Еюб, Давуд,
сред тях са Елйеса и Иса Рухуллах.
Единият се казва Зюлкифл, а другият е пророк Юнус.
Последният е Мухаммед, Пратеника на Аллах.
За Узейр, Локман и Зюлкарнейн се спори –
едни казват, че това са святи личности, а други – пророци.
Всички тези пророци са като бяла хартия, върху която няма поставена дори и точка от човешка ръка. Каквото е написано върху тях, е написано с калема на съдбата чрез могъщата десница на Аллах, за да бъдат те пътеводители на хората. Аллах е оставил хората сами да преценят личността на пророците и да извлекат полза от тях.
Както споменахме и по-горе, макар и част от учените да приемат, че е възможно някои пророци да са допускали грешки преди пророчеството си, това мнение се поддържа от твърде тесен кръг лица. То е второстепенно становище, което не се възприема от останалите. Преобладаващата част от ислямските учени-богослови приемат, че пророците са предпазени от грехове, дори и през детството си. Съществуват редица доводи, потвърждаващи това становище.
