За да покаже милостта си към пророка Муса (Мойсей), мир нему, Аллах му казва: "И те обгърнах с любов от Мен, за да бъдеш отгледан пред Очите Ми." (20: 39).
От това коранично знамение става ясно, че когато го настанил в двореца на Фараона, Аллах не е оставил Муса да бъде възпитаван нито от майка му, нито от самия Фараон. Аллах, да е славно името Му, е възпитал лично Муса, за да не попадне чужд образ във въображението му и за да не бъде завладяна душата му от чужди помисли. Ако пророк, който е възпитан под покровителството на Всевишния, не е безгрешен, какъв е тогава? Той още от дете е бил под надзора на Аллах и е възпитан по-най съвършения начин.
В свой хадис Пратеника на Аллах казва: "Всички новородени деца биват докосвани от сатаната с изключение на Иса (Иисус), мир нему, и майка му."[1]
Сиреч сатаната не е успял да докосне Иса, мир нему, при раждането му. Иса е пророк, който е бил покровителстван от Аллах още от самото си раждане. Следователно как е възможно да се допуска, че такъв пророк може да извърши грях?
През целия си живот Пратеника на Аллах два пъти решавал да отиде на сватба, но и в двата случая го налягал сън по волята на Аллах и той заспивал по пътя.[2]
Ако бил отишъл, съществувала вероятност очите му да се насочат към забраненото. Следователно Аллах не му позволявал да се доближи дори до границите на непозволеното и го предпазвал. Ала по това време той все още не бил натоварен с пророческа мисия.
Той все още бил на младежка възраст. Опитвал се да помага при ремонта на Кааба. Носел камъни и кирпичи на своите чичовци, а тежкият товар причинявал болки по голия му гръб. Чувствал се зле. Достопочтеният Аббас, Аллах да е доволен от него, го посъветвал да се наметне с края на дрехата си. През онази епоха това било нормално. Пратеника на Аллах го послушал и тялото му се разголило над коленете. Още преди да е направил и една стъпка, той паднал по гръб на земята, насочил погледа си в една точка и останал неподвижен. Джибрил му съобщил, че постъпката му е неправилна и му рекъл, че подобно поведение не му подобава.[3]
Защото един ден той щял да бъде натоварен с мисията да наставлява хората. Човечеството щяло да се учи на благоприличие и морал от него. Макар и невръстен, той бил наставляван от Всевишния. Да, Аллах, да е славно името Му, предпазвал възлюбения Си пророк дори и от най-малките грешки.
Характеристиките на военните започват да се записват прилежно още във военните училища и се следи поведението им. Да, дори и след четирийсет години, преди някой да бъде повишен в службата му, се проучва миналото му. Така и Всевишния наблюдава пътеводителите, които е изпратил, предпазва ги и не им позволява да вършат грях. Повечето учени-богослови поддържат това мнение.
Те са най-благодетелните сред хората и съчетават в себе си всички човешки добродетели. В Свещения Коран се казва: "И те са при Нас сред добрите избраници." (38: 47). Тоест още от самото начало пророците са най-добродетелните сред останалите. Но не всички добродетелни личности са пророци. Те са избрани сред най-добрите.
[1] Buhari, Enbiya, 44; Müsned, 2/288.
[2] İbn Kesir, el-Bidaye, 2/350-351.
[3] Buhari, Hacc, 42; İbn Kesir, el-Bidaye, 2/350.
