По времето на Пророка, децата въпреки, че са били малки, винаги са можели да ходят на джамия. Но колко горчив факт е, че в днешно време да заведеш детето си на джамия се смята за нарушение на джамийските правила. Също така горчива истина е, че в повечето ни джамии се намират груби възрастни, които в очите на децата се явяват като зебани (изпълняващи задача ангели в Ада), които карат децата да се страхуват от джамията. За съжаление понякога има такива възрастни, които са с ограничени познания относно религията и изобщо за света, но си мислят, че като се намръщят на децата, като им свиват вежди, ще опазят ценността на джамията. А всъщност така те карат децата да се плашат от джамията и вършат постъпка, която противоречи на сунната на Пратеника. Препоръката на Пратеника при подредба на сафовете (редиците) в джамията по време на кланяне на намаз е на първо място да бъдат мъжете, след тях евентуално, ако има недъгавите, а след тях децата и логически след тях да се подредят жените. (Vehbe Zuhayli, İslam Fıkhi Ansk., 2/352-353)
Ето когато така се отнесем към децата, тогава те ще видят и усетят силното желание и изпитваната наслада от хората, които кланят там и това ще увеличи желанието им да живеят религиозен живот. Придавайки това значение, ние не трябва да гоним децата от джамията, да им изглеждаме ядосани, да ги караме да се страхуват, а напротив, ако е възможно да им подаряваме нещо, да ги накараме искрено да се кланят. Трябва да им помогнем да обикнат джамията, нейната градинка и винаги да бъде живо в сърцата им чувството, че това е едно свещено място. Понякога, отслужвайки намаз сред другите вярващи в джамията Пратеника на Аллах качвал своя внук Умаме на раменете си, когато се навеждал го оставял на земята, а след като ставал отново го качвал на раменете си. (Nesai, Sehiv, 13; Muvatta, Salat 85) Когато това нещо е направено от личността, която следваме, пътеводителят на всички ни Пратеника на Аллах, това за нас е от голямо значение.
Никога не е споменавано Пратеника да е използвал думи, с които да изгони някое дете от джамията. Придавайки значение на това, трябва единият от красивите ъгли в нашата махала да е зает от храм, а домът ни да се превърне в място за молитви, така че детето ни да заспива и да се събужда с признаци, напомнящи му за Аллах, да усеща как живота му е отдаден на Аллах, да определи сам пътя си със свободна воля и съвест. Ако погледнем нещата от гледна точка на молитвата намаз, когато настъпи времето да научим детето си да я отслужва, ако неговият баща го хване за ръка и го накара да стои до себе си, когато кланя намаз, за да усети задълбочеността на искреността по време на намаз, то може да се каже, че родителите са успели в едно много важно дело. Защото кланянето на намаз е много важно дело, което помага да се отправиш към Всевишния Аллах.
