Във всяко дело и начинание човек първо трябва да набележи целта и намерението, за да не се обвърже със средствата. Ако в служенето на народа духът не се напътва и пред него няма набелязана цел, мислите стават опасни и служещите се увличат по тях.
***
Целта и намерението винаги трябва да са конкретизирани и поставени на първо място в идейната платформа. В противен случай ще се действа в различни посоки и следователно ще се стигне до объркване. Има толкова много показни инициативи, останали без резултат, заради неяснотата на целта и средствата, които както не са довели до положителни резултати, така са оставили след себе си и много омраза и ненавист.
***
В перспективата на всеки деец преди всичко трябва да стои Всевишния Създател и Неговото задоволство. В противен случай е възможно помежду им да застанат различни идоли, заблудата да изглежда като истина, страстите и желанията да добият образ на мисли, както и да се стигне до извършването на престъпления под формата на свещена война.
***
Дори частица от делата, извършени по пътя на задоволството на Всевишния е като слънцето, само капка от тях е като океана, а кратък миг е ценен като вечността. При това положение дори световете да се обърнат в рай чрез способ, който Той не одобрява, това е без значение, няма никаква стойност и е грях на плещите на неговия автор.
***
Причините и средствата са стойностни дотолкова, доколкото водят към целта и нямат недостатъци в това отношение. От тази гледна точка средствата, които не водят към целта и дори създават пречка по пътя на нейното постигане, са смятани за прокълнати. И анатемосването на света е свързано с тази страна на Всевишния. В противен случай светът, който е огледало, на което се отразяват прелестните „Божии Имена” и е великолепна изложба, е достойна както за обич, така и за висока оценка.
***
Има различни пътища и средства за издигане на истината. Такива пътища са ценни дотолкова, доколкото насърчават зачитането на правото и развиват идеята за истината. Ако домът успява да окрили обитателите си с познание, ако храмът е в състояние да внуши идеята за вечност на общността, която се събира под купола му и ако училището вдъхновява с надежда и вяра учениците в него, това означава, че те изпълняват функциите си на средства и следователно са свещени. В противен случай всички те са вещерски капани, застанали на пътя на човечеството. Това важи и за организациите, дружествата, фондациите, политиките!
***
Всеки основател на учреждение, малко или голямо, често трябва да си спомня целта на неговото създаване и мъдростта в неговото съществуване, за да не се отклонява от целта, както и за да постига успехи. В противен случай домове, семейства, училища, чиято цел на създаване е забравена, работят в своя вреда и се движат в обратна посока, но никога не постигат целта си, като човек, който е забравил целта на сътворението си.
***
Монополизирането на идеите, както и мисълта, че правото принадлежи на нас, отразява култа към средствата и липсата на цели. Какво е омразата и ненавистта към хората, които споделят еднаква вяра, еднакви чувства и мисли, ако не е липса на идея за цел и стремеж? Ах, тези низки твари, станали предани роби на страстите, които смятат да управляват вселената според личните им погрешни планове!
