Разводът е акт, чрез който индивидът се отказва от брачния договор и става неангажиран. Макар понякога това да изглежда като успокояващо и отпускащо, често пъти води до нещастие и нищета.
***
В религията разводът е най-неприятният акт сред позволените дела. Но както разрешаването на развода е нещо неприятно, така и забраняването му е неестествено и противоречи на човешката природа.
***
Загърбването на причините, които налагат развода, се дължи на непознаването на човешката природа и на нейните особености. Да се очаква, че между характерите на всички женени двойки ще има хармония е белег за наивност, която кара човека да мисли, че всички хора са съвършени, имат еднаква природа, еднакъв темперамент, еднаква структура и еднакъв характер.
***
Всеки случай на своеволно решение за развод води до разкайване на страната, която взима решението, за ответната страна такова решение е несправедливо отношение, а на членовете на семейството, то причинява нещастие. Понякога болката и страданието, причинени от такова решение, цял живот не спират като кървяща рана.
***
Ако оценим развода като хирургическа намеса за отстраняване на болен орган, в такъв случай протичането на брака около орбитата на разума и логиката и обвързването му със здрави правила е хигиенична чувствителност. Затова преди семейството да се разбие с развода, а съвестта да се съкруши с отмяната му, бракосъчетанието трябва внимателно да се обмисли с прецизността, с която се изследва съвместимостта между тъканите и в бъдеще да не се отстъпва от правилата, които ще подсигурят съвместимостта.
***
В продължение на много векове един свят се опита насилствено да задържи заедно двойките, които не смятаха да водят съвместен живот, като забрани развода или го обвърза с невъзможни условия. Друг свят гледаше на жената като предмет, който може да се купува и продава в зависимост от личното желание и я оценяваше като вещ. Отношението на първия свят бе израз на угнетяването на мъжа, а отношението на втория – на незачитането на жената като човешко същество.
