Чрез съвестта си човек усеща себе си и индивидуалната си същност. Съвестта е духовен механизъм, който пожелава, предусеща, схваща и непрекъснато е отворен за безкрая.
***
Способностите на духа, каквито са волята, чувствата, ума и сърцето, същевременно са най-важните основни начала и на съвестта. На земята те отвеждат личността към човешкото съвършенство, а в отвъдното – към вечното щастие и съзерцаване на Всевишния.
***
Съвестта е сияещо огледало, което отразява Всевишния и няма равна на себе си в изваждането на показ на Личността на Всевишния. Достатъчно е само тя да намери дух, който да накара да почувства нейното съществуване, и уши, до които да извиси гласа си.
***
Съвестта е чувството, наблюдението и проумяването на духа. Затова винаги се приемало, че тя стои над пространството, отворена е за отвъдното, основана е на здрави критерии и чиято непорочност е равна на невинността на ангелите.
***
Мюфтиите са много и почти всички се позовават на еднакви източници, по които са компетентни и издават фетви[1]. Съвестта е като мюфтия с остър взор, когато издава фетва, го прави съгласно истината и не подвежда никого, както и не постъпва несправедливо спрямо никого с решенията си.
***
Обществената съвест отразява чувството, усещането и проумяването на по-голяма част от хората, определяни като „мнозинство сред народа” и много рядко греши. Особено ако сведенията и знанията й се основават на еднакъв източник на вдъхновение.
***
Ако обществената съвест е на равнището на съдия, който не греши и не може да бъде подведен, всички хора са длъжни да се съгласят с решенията й и да я признаят за съдия. Това означава, че по някои въпроси тя е последната инстанция.
***
Задължението е дейността, която Аллах повелява, а безгрешните съвести като пророците, я изпълняват и не е възможно то да не се приеме. Истината е абсолютният съдник, а съвестта е нейното най-вярно огледало. Дори понякога да отразява мътно, в повечето случаи показва правилно обектите, които отразява.
***
Дисциплината в обноските и поведението на някоя личност се обуславя от дисциплината на духа и мислите му. А божественото удоволствие в постъпките му – от предразположеността на съвестта му за отвъдното.
[1] Фетва – религиозно съдебно решение, издадено от шейхюлисляма или мюфтия. – Б.пр.
