В Корана има много знамения за това, че Аллах осигурява препитанието на хората. Например: "И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах…" (11:6) "Аллах! Той е Даващият препитанието, Владетелят на силата, Всемогъщият." (51:58)
В Свещения Коран има още много знамения (айети) с подобно значение. И всички те показват, че препитанието е отредено от Всевишния. Никой не умира от глад. Но хората трябва да знаят, че им е гарантирано удовлетворението само на насъщните потребности на човешкия организъм. Всевишният не е обещал потребности, които не се явяват необходимост. Тоест ако човек живее в разточителство и разкош и това се превърне в негова насъщна потребност, ако той умира от това, че не може да изпълни тези свои желания, не може да кажем, че този човек е "починал от недоимък”.
Сега ще се опитаме да обясним това с няколко прости примера. Например, някой, който е привикнал с опиуми, става наркоман. Липсата на наркотици го довежда до полуда. Може и да умре от тази силна зависимост. Този човек умира от липса на опиум. Причината за неговата смърт е, че отначало се е пристрастил към наркотиците, а след това не е успял да се излекува от тази зависимост. Същото се получава и с този, който е привикнал към цигарите. Когато престане да пуши, той може да заболее. Дори понякога се подуват лицето, ръцете, краката и лекарите му препоръчват: "Не може по този начин да спираш да пушиш. Едно такова прекъсване може да породи много негативи." Затова възрастните са казали: "Отказът от навиците убива." Така е и с останалите навици. Ако тялото на един човек се нуждае от 50 г протеини на ден и ако той е привикнал да яде по 1-2 кг, и ако същият човек яде по 1 килограм плодове, 1 килограм баклава и 1 килограм месо, ако изведнъж престане да яде всичко това, човек може да се стресира, дори и да заболее и да не може да оздравее повече. А всъщност, ако един човек консумира 50-100 г плодове и ако изразходва същото количество протеини, значи е задоволил дневните си нужди. Може консумираните неща – зависи как е свикнал – да му стигнат за няколко дни. Клетките "складират" необходимите запаси. Ако не последва нова храна, те изразходват в малки количества събраните запаси и по този начин тялото се поддържа.
Факт е, че има места, където хората умират от глад. Но ако те използват правилно и разумно препитанието, отредено им от Всевишния – например, да приемем, че Всевишният дава на човек един чувал жито, а той изразходва този чувал само за два месеца, то след това 10 месеца ще остане гладен и след известно време ще умре от глад. Ако този човек изразходи житото равномерно или ако яде по една шепа на ден, то ще му стигне за цяла година и той няма да умре от глад.
Значи хората умират не от глад и нужда. Може би причината е, че те изразходват набързо отредените им блага от Всевишния или от лошите навици, с които е привикнало тялото им, и нарушавайки навиците, с които е свикнал, умират по естествени причини. Те не умират от липса на препитание.
