Джихад е арабска дума, която означава противопоставяне и борба срещу всички несгоди и препятствия. Но когато тази дума се свърже с исляма, означава борба в името на Аллах. Това е първата мисъл, за която се сещаме, когато се спомене джихад. И както ще поясним по-късно, Последният Пратеник, Хз. Мухаммед, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари, го е характеризирал като малък и голям джихад.
Мястото на джихада в религията
Джихадът е едно от най-важните задължения в земния ни живот. Пророците също са натоварени с това задължение. Джихадът означава човек да осъзнае своята същност или да осъзнае същноста на хората. Затова Всевишният е отредил важно място на джихада и го е определил като прославено и свещено дело. Между тези, които без причина бягат от джихад, и тези, които безспирно и без умора се борят в името на Аллах, има огромна разлика. В тази връзка е и знамението в Свещения Коран: “Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи, без да им се навреди, и онези, които се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Аллах отреди на борещите се чрез своите имоти и души да са с едно стъпало над седящите. На всеки Аллах обеща Най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите с огромна награда.” (Жените, 4/95)
Но джихадът не е само размахване на мечове, както мнозина смятат. Той е старание за усъвършенстване на човека. По тази причина преди всичко той е стремеж към отстраняване на негативните качества, борба със собствените недостатъци и освен това – подчиняване на злите помисли на душата. Както е повелил Последният Пратеник, големият и съществен джихад е именно това. А въпросът за самата борба с оръжие е много специфичен и е само по принуда и при отбрана. Ислямът определя този джихад за “малък” и той се използва при отбрана на богатството, родината, религията и собствения живот, за премахване на преградата между Всевишния и хората и за отваряне на пътищата за усъвършенстване на човека.
Разбира се, според периода и видовете джихад са различни. Понякога както само едно поучение или една помощ, или изразяване на мнение за нападки срещу религията може да бъде джихад, така също един добър личен пример може да се счете за джихад. За първите сподвижници на Пратеника на Аллах било задължително преселението (хиджрет), а тези, които не са успели да се преселят, се натъжили много и си мислели “как може да запълним тази празнина.” За такива хора Свещеният Коран повелява: “Не беше ли земята широка? Защо не се преселихте?” Това означава, че в този период преселението е било една величина от джихада или може би е бил самият той. Ето още няколко примера от Периода на благополучието: някои от сподвижниците не успели да отидат на джихад, тъй като родителите им били много възрастни и болни и имали нужда от грижи. Един младеж, който въпреки това си положение избягал и дошъл на бойното поле, Пратеникът, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари, го върнал с думите: “Иди и прави джихад за родителите си”, т.е. да се грижи за тях и по този начин намеква, че неговият джихад е именно това. Ето знамението, за което споменахме, намеква за тези, които поради някаква причина не са успели да отидат на джихад, че могат чрез проповеди да запълнят тази празнота.
Голям и малък джихад
Джихад е човек, използвайки силата си, принуждавайки себе си, да осъзнае човешките ценности и да открие същността си. Това се нарича “голям джихад”. “Малък джихад” е същото нещо да бъде цел в името на сплотяване и преоткриване същността на всички хора.
Връщайки се от битка, Партеникът на Аллах повелил: “Сега се връщаме от малкия към голям джихад.” Когато сподвижниците попитали кой е големият джихад, Пратеникът им отговорил: “Борбата със собственото си его (нефис).”
Малък джихад е не само този на бойното поле. Да се мисли, че това е така, означава да ограничим широкото му значение. Понякога една дума или едно мълчание, понякога само едно намръщване, една усмивка, напускане на неподходящо място или, накратко, всичко, извършено единствено в името на задоволството на Всевишния, да обичаме и ненавиждаме всичко според Неговите повели, всичко това влиза в рамките на джихада. Стремежът всичко това да бъде нашата цел в живота и благоденствието на обществото е също така джихад. Започвайки от най-близките – семейството си, и достигайки до всички сфери на обществото, обгръщайки целия свят, всичко това се побира в рамките на джихада.
Ако днес всички хора желаят да спечелят задоволството на Всевишния – би трябвало да е така, – освен че трябва да известяват останалите, би трябвало да подчинят своите лоши чувства и със задълбочен размисъл да преоткрият себе си. Ако не направят това, вероятността да излъжат най-вече себе си е голяма и сторените от тях неща не биха били полезни нито за тях, нито за някого другиго.
Водещият истински джихад е този, който със смирение, скромност, с духовно удовлетворение предпочита всяко нещо в името на Всевишния. Борбата, която води такъв човек, не ще бъде напразна. Той, вместо да пълни главите на останалите с полезни или ненужни неща, се стреми да запълни тяхната празнота с искреност, добри помисли, откровеност и смирение.
Джихадът е едно вътрешно и външно равновесие
При него има и духовно узряване, и спомагане за това на останалите. Да помогнеш на останалите да узреят е малък джихад. Ако двете бъдат разделени, думата джихад губи своя смисъл и от едното ще се породи отегчителност, а от другото – анархия. Но ние очакваме души, изпълнени с духовността и морала на Хз. Мухаммед, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари. А това, както във всички сфери, е възможно единствено с подчинение и следване пътя на Последния Пратеник.
И колко са блажени онези, които мислят за спасението на човечеството толкова, колкото мислят за собственото си спасение. И колко са блажени онези, които, спасявайки останалите, не забравят за себе си.
