Г-жо Цанкова, какво Ви говори името Фетхуллах Гюлен?
Лично на мен, която цял живот съм работила като журналист, първо в Радио София, след това в БНТ, това име абсолютно нищо не ми говореше до момента, в който не изгледах презентацията на документалния филм „Живот, отдаден на хората – Гюлен“ – за живота и дейността на този изтъкнат турски интелектуалец. За съжаление, не ми е говорило нищо, защото аз не съм се докосвала по никакъв начин до тази толкова интересна личност и съм безкрайно благодарна на Вас, г-н Цонев. Защото като колега журналист Вие успяхте да ни просветите за делото на тази изключителна личност, философ и учен.
Какво най-силно Ви впечатли във филма?
Много силно впечатление ми направи неговият девиз за глобална цивилизация на любов и толерантност. Също така останах впечатлена и от училищата, за които се разказва във филма, вдъхновени и създадени по инициатива на Гюлен. Съжалявам, че късно научаваме за него в България. Виктор Юго казва: „Който отваря училища, затваря затвори“. Като гледах тези малки деца, които учат, децата, които свирят, просто душата ми се радваше. И никога не е късно да учиш, човек се учи, докато е жив.
Каква поука можем да си извадим от мъдростта на тази изтъкната личност?
От документалния филм за Гюлен научих толкова много нови неща. Единственото, което мога да кажа, като бележка за неговата биографична справка към филма, е, че малко видяхме от неговата биография. Искахме повече да научим за него. Разбрах също, че това е четвъртият филм за него. Ще бъде много добре да се покаже тази поредица от филми за Гюлен и да се представят по-често не само в София, но и в други градове. Впечатлена съм от силата и мъдростта на този човек, който не използва религията за лични цели, а учи хората от различни религии и националности да живеят в мир и любов.
Стефан Цонев
