Една полезна книга (За сборника „Прокълнатия от исляма терор”)
Книгата впечатлява и с външния си вид. На корицата думата „ТЕРОР” е обхваната от пламъци, а под нейната черна сянка личат местата на ознаменувалите началото на новото хилядолетие терористични атентати: Ню Йорк 01, Бали 02, Истанбул 03, Мадрид 04, Беслан… И в огъня на този безогледен терор изгарят, и престъпниците, и техните невинни жертви. Трагичните събития се свързват с исляма и заглавието сочи неговата категорична позиция : това са престъпления срещу хората и подлежат на осъждане и проклятие. Извършителите заслужават наказанието на този свят и се самоизключват от Спасението, към което трите монотеистични религии призовават човешкия род.
Книгата е сборник от статии, в които същността на терора и неговите прояви са подложени на задълбочен анализ и оценка от гледището на вероучението и историята на исляма. Съставителят на сборника, д-р Ергюн Чапан сполучливо е обединил знанията на изявени турски специалисти в различните области на религиозните, хуманитарните и обществени науки. Всеки от тях дава задълбочено и обосновано становище по засегнатия разглежданата от него страна на проблема „терор”.
В „Терорът и самоубийствените атентати в светлината на Корана и традицията на Пророка” проф. Хамза Актан посочва, как използването от терористите на някои ислямски термини и особено на думата „джихад”, наред с едностранното вземане като критерий личността на мюсюлманина-терорист, довежда извършеното престъпление да бъде определяно като „ислямски тероризъм”. Подобни твърдения са изцяло погрешни и вредни. Примерите от живота на Пророка и историята показват недвусмислено, че със своите действия терористите не само извършват престъпления, с които нарушават религиозните повели на исляма и противоречат на неговата история. Като довеждат хората да „правят връзка между исляма, мюсюлманина и тероризма”, те причиняват още по-голямо зло.
Проф. Бекир Карлъга в „Религия, тероризъм, война и необходимост от глобална етика”, разглежда тероризма като „реакция срещу еднополюсния модел в света”, реакция, която сама се превръща в глобална заплаха. Авторът ерудирано проследява стремежа на човечеството да решава стоящите пред него проблеми на войната и мира, стремейки се да ги пречупи през присъщата на индивида и обществото поведенческа етика. Обръщайки се към настоящето, той ни запознава с вижданията на изтъкнати съвременни мислители като Лесли Лисън и Фукуяма, Ханс Кюнг и Йозеф Кушел. Според него, в наши дни са необходими коренни промени в институционално отношение и в ценностната система. А за да може съвременната демокрация да действа ефикасно следва „рационалните аргументи и моралните ценности да вървят заедно.” А това съчетание е и най-силното оръжие срещу тероризма.
Престъпните действия на екстремистките организации и особено трагедията на 11 септември 2001 г. започнаха да налагат в общественото съзнание обяснението на термина „джихад” като предприет от мюсюлманите апокалиптичен сблъсък с останалия свят. Насилията се сочат като изпълнявано със заслепение задължение от правоверните, вдъхновено и осветено от тяхната свещена книга – Корана. Оттук и представящите исляма като ксенофобска религия опростени тълкувания и неверни заключения. Много от тях се извеждат от повърхностен и тенденциозен анализ на термина „джихад”, който се размахва като своеобразен символ/плашило на исляма. Оттук и належащата необходимост от трезв научен анализ на термина и тази тема е засегната от всички участници в изданието. Заглавията на редица статии красноречиво говорят за тяхното отношение. В „Погрешното разбиране за мъченичеството (шехадет) от гледна точка на тероризма” проф. Хикмат Юджеоглу разглежда случаите на мъченичество в името на вярата. Той ясно разграничава живота и деяния на достойните хора – мъченици, от тези, които използват тази свещена цел за „порочни цели”. Д-р Адил Юксуз посочва в „Наказанието за убийство в Тората и в Корана”, че тези свещени книги ясно определят предумишленото и неоправдано отнемане на човешки живот като „престъпление и голям грях”. Особено внимание е отделено на Кораничния стих, че „…който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора” (Свещеният Коран, 5:32). И така, „освен по право” убийството е престъпление срещу човечеството”, което следва да бъде наказано. А в специално посветената статия „Джихад”, писателят Али Булач задълбочено разглежда неговото съдържание и влияние върху правоверните. Според автора, без да бъде „една от опорните точки на вярата, той е ключ към разбирането на исляма за човека и обществото”. Като посочва че терминът има обширно съдържание, Али Булач определя неговия същински смисъл като „всяко усилие за премахване на преградите между човека и Всевишния” – определение, което е стремеж към съчетание между религиозната, философска и мистическата гледна точка.
Ценен принос към сборника е и включеното в него интервю на големия мислител-хуманист Фетхуллах Гюлен, който искрено споделя вълнуващите съвременния свят проблеми и предизвикателства. Озаглавено „Ислям и тероризъм са две несъвместими понятия” интервюто е и своеобразна постановка, която вдъхновява авторите и насочва към тази навременна книга, която вече е преведена на редица езици. Българският читател, сполучливо въведен в краткия Предговор от ген. лейтенант проф. Стоян Андреев, с удоволствие ще се запознае с нейното съдържание, от което ще извлече безсъмнена полза.
Йордан Пеев
Награда ЮНЕСКО – Шарджа за арабска култура 2006 г.
3 юни 2010 г.
