С понятието за диалог се обозначават взаимните контакти. От тази гледна точка диалогът е започнал още по времето на пророк Адам, стигнал е до нас и ще продължи до Съдния ден. Това е темата на нашата книга, но този факт не променя резултата; диалогът е проро ческа мисия. Защото пратениците се обръщали към хората и били вестители на религията и вярата. Призоваването на хората към правия път, известяването и напътването им може да наречем диалог. При едно условие: „Насърчавайки към размишление, без ограничаване на волята.”
В съвремието ни междурелигиозния, или по-точно казано, диалогът между представителите на религиите е платформа, която обединява хората с различна вяра. Най-важната специфична особеност на тази платформа е, че всеки е „себе си” и изповядва своите ценности. Никой не се задължава да променя начина си на живот, облеклото си, вярата или традициите си. Единственото нещо, което се прави, е да разрушим построените от самите нас „Берлински стени” помежду ни. С други думи, във време когато всички граници се отварят, ние се стремим да премахнем и ограниченията в съзнанията. По този начин продължаващите от векове враждебни отношения ще бъдат изгладени и ние ще успеем да изслушаме отсрещната страна, да я разберем и опознаем.
По този повод мнението на Али Мазруи е прекрасно. В една от статиите си „Ислямът и краят на историята”, свързана с борбата на алжирския народ за свобода и независимост от френското господство, той споделя следното: „Те не съзнаваха, че променяха световната история.” Защото според Мазруи: „Мюсюлманите в Алжир се бориха за независимост и промениха историята на Франция. (През 1962 година ген. Шарл де Гол призна тяхната независимост). Тъй като се промени историята на Франция, промени се и европейската история. Промяната в европейската история доведе до промени и в световната. Хората, които се стремяха да променят собствената си страна, промениха цялата история.”
Изхождайки от това, мисля, че инициативите в името на междурелигиозния диалог ще доведат до промяна в световен мащаб. Казвайки това не визирам само начинанията на Фетхуллах Гюлен, а всички останали стремежи за постигане на подобни цели. Хората, които не разбират тези начинания, живеят от днес за утре. Тези, които се стремят да попречат на положителните инициативи, не биха могли да променят резултата. Защото човешката история показва, че хора, организации, институции и цивилизации, които не се замислят за миналото, настоящето и бъдещето, са обречени на гибел.
Човешката история ни показва, че системите, които с течение на времето не са подложили на преосмисляне обществения живот, общото положение и хората около себе си, и не са отдавали необходимото внимание на тези фактори, не са просперирали.
Вярвам, че инициативите за диалог ще бъдат алтернатива срещу тезата за „сблъсък между цивилизациите” и „Краят на историята”. И всичко това ще се превърне в теория, ще се приложи на практика и всички ще усетят полъха на промяната. Но разбира се, както във всяко добро начинание, така и тук ще има хора, които ще се опитат да опетнят инициативите. Те са тези, които и сега се опитват да настройват хората срещу подобни начинания.
Някои могат да сметнат, че втората част на книгата е пропагандна. Могат да се включат в някоя от категориите на критиците. Но докато мислят така, трябва да бъдат реалисти. Ние смятаме да отговорим на критично настроените хора, които не конструират критиките си нито на религиозна, нито на светска основа. Смятаме, че ако бяхме замълчали, нямаше да бъде честно спрямо всички онези, които заедно, ръка за ръка строят мостове за диалог и разбирателство. Освен това, ние смятаме, че тези начинания ще променят историята на човечеството. Затова нашият труд би трябвало да се възприема не като нападка срещу някого, а по-скоро като защита.
В крайна сметка последната дума принадлежи на времето. А колкото до Съдния ден, както се повелява в кораничното знамение, „Там е мястото, където всичко ще излезе на яве.” А там, без съмнение, последната дума ще бъде изречена от Всевишния Аллах.
