Учените поставят акцент върху посланията за мир на движението на Гюлен и дейността, която реализира за прекратяване на конфликтите между културите.
Във Вашингтон американски учени разказаха за “Движение Гюлен”. Десетки учени от различни страни по света обсъдиха всички аспекти на "Движение Гюлен", като се съсредоточиха върху посланията, които излъчва. В конференцията във Вашингтон бяха изложени идеите на Гюлен, свързани с демокрацията, свободата и Запада. В едно от реномираните учебни заведения в САЩ, Университета "Джорджтаун", бе организирана международна конференция на тема "Ислямът в епохата на глобалните предизвикателства – алтернативните перспективи на "Движение Гюлен". На съвместно организираната от Ректората на Университета "Джорджтаун", Центъра за мюсюлманско-християнско разбирателство (CMCU) и форум "Руми" конференция участваха над 40 учени от редица страни начело със САЩ и Турция, Австрия, Франция и Англия.
Надер Хашеми, преподавател в Университета "Денвър", акцентира върху факта, че "Движение Гюлен" укрепва либералната демокрация в Турция, а проф. д-р Пол Уелер от Университета "Дерби" в Англия определи подхода на Гюлен към диалога с думата "толерантност". "Тази толерантност е неговата убеденост, че другите хора могат да мислят по различен начин и че това трябва да е така. Този подход същевременно означава и религиозна свобода, което е изключително ценно и има голям смисъл за съвременния свят", заяви той. В конференцията бе изтъкнато, че с движението на Гюлен ислямът е изнесен не само в Турция, а и в света, чрез демокрацията, човешките права и личните свободи посредством образованието. Една от водещите теми в конференцията бе свързана с демократичното, свободолюбивото и западното лице на турския човек. Надер Хашеми подчерта, че движението на Гюлен е събудило у него възхищение, защото показва, че ислямът е религия на мира и любовта чрез образованието. Журналистът Мустафа Акйол отбеляза, че в традициите и историята на турското общество религията не е изповядвана и прилагана в живота в радикална форма и че в земите на Анадола централно място заема суфизмът. Той изтъкна, че именно "Движение Гюлен" осмисля най-добре идеите за мир и любов на исляма, прилага ги в живота и ги отразява в света днес. Видният учен Джон Борели изтъкна, че светът се нуждае от диалог. Той заяви, че към този момент това най-добре се реализира от "Движение Гюлен". Проф. д-р Пол Уелер от Англия сподели: "Разбирането на Гюлен за диалога е толерантността. Тази толерантност е убедеността му, че другите може да мислят различно и така трябва да бъде. Този подход същевременно означава и религиозна свобода, което е изключително ценно и има голям смисъл за съвременния свят."
"Турция трябва да покани по достоен начин Гюлен в страната му"
В конференцията д-р Сали Ан Байнард, професор в Университета "Джорджтаун", изтъкна интересна идея. Проф. Байнард каза, че Турция, която години наред принуди Фетхуллах Гюлен да живее извън страната, трябва да го покани с чувство на достойнство в родината му. Байнард сподели, че от шест години следи отблизо Гюлен и движението, водено от него и допълни: "За мен движението на Гюлен се стреми да осмисли различните религии през призмата на дълбоката вяра, изпитвана към собствената религия, и да попречи на съществуващите погрешни разбирания. Наред с това Гюлен е човек, който изпитва силна любов и преданост към страната си. Фетхуллах Гюлен храни голяма любов към Република Турция. И аз, оставяйки настрана поведението и подозрителността си на учен, казвам, че при тази любов на Гюлен е време той да бъде поканен в страната му. Турското правителство вече трябва да покани по достоен начин Фетхуллах Гюлен в родината му. Ако Гюлен умре в чужбина, това би било срам за Турция." Д-р Томас Мишел, който е бивш секретар на Папския съвет за междурелигиозен диалог на Ватикана и гост-преподавател в Университета "Джорджтаун", каза, че движението на Гюлен провежда дейността си на базата на философията за служене на благото на човечеството, отстоявайки идеите за образование, диалог между религиите, борба с бедността. Томас Мишел изтъкна, че училищата, отворени в рамките на "образователната мобилизация", започната съобразно идеите на Гюлен, не са "традиционни", а са "светски институции с високо качество". Според него "движението е ключов играч в новото изграждане на образованието след ерата на Съветския съюз".
Еспозито: Най-доброто течение в ислямския свят през последните сто години
Световноизвестният учен проф. д-р Джон Еспозито също представи доклад на конференцията. Еспозито изтъкна, че модерният свят се нуждае от движението на Гюлен. Той заяви, че ислямската религия има необходимост да бъде представена пред света с такова качествено образование повече откогато и да било. "Според мен това движение е най-доброто течение в ислямския свят през последните сто години", каза Еспозито. По думите му, не би било правилно ограничаването на движението на Гюлен само в един регион, като се има предвид конструктивната му роля в проблемните региони на ислямския свят. "Това движение същевременно отразява отговорното поведение, което съвременният свят иска. Движението на Гюлен може да изиграе влиятелна роля за новото структуриране в Близкия изток, но на това движение не трябва да се гледа като на регионално. То е влиятелен глас по отношение на гражданското общество и диалога между религиите", заяви той.
