Още от мига на своето раждане той бил Мухаммед ал-Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Ето защо след като се обявил за пророк, всички от сърце вярвали на думите му и го потвърждавали. Да, целият свят го потвърдил с думите: “Казваш истината, о, Пратенико на Аллах!” И не само хората. Всяко същество го потвърдило чрез езика на чудото. Сякаш му служели.
Тук искам да отворя скоби и да кажа следното: съответствието и взаимната обвързаност между светлите слова на Пророка и Корана и същността, качествата и имената на Всевишния го издигат до такава висота, че нито философите чрез разума, нито светците чрез сърцата си и нито блажените посредством духа си е възможно да постигнат подобно разбиране и такъв стил на изразяване.
Но стремежът на тези духовно извисени личности към изравняване с ангелите в крайна сметка води и ще води до едно – извисявайки се, те ще установяват истинността и правдивостта на словото на Пратеника на Аллах и Корана. Ще прозрат истината в думите на Пророка, ще я съзерцават и ще изпитват духовна наслада от това.
Да, това, което той е казал във връзка с Божеството, и днес се потвърждава от специалистите в тази област и се приема като основен принцип. Той се е спирал на такива деликатни теми като Божеството, Съдния ден и съдбата, и то, спазвайки баланса между тях, така че не само че е невъзможно предните и по-късните поколения да ги проумеят, но, ако допуснем, че неговите просветителски проповеди не са съществували, за останалите нямало да бъде възможно да кажат дори и дума по тези въпроси.
Блаженият Омар разказва: “Един ден след сутрешния намаз Пратеника на Аллах се качи на минбара (престол). Говори, говори, говори… Прочетоха азана[1] за обедната молитва, след което начело с него отслужихме обедния намаз. Той отново се качи на минбара и продължи да говори чак до икиндия. След като бе отслужен и намазът по икиндия, Пророка отново започна да говори, което продължи до вечерта. За какво говори и какво разказа? Много е трудно да бъдат обхванати всичките теми, по които беше говорил, но може да се каже, че се опита да засегне всяка тема, която дотогава не е била разглеждана. Най-напред започна от сътворението, после разказа как е посято първото семе на сътворението в обятията на битието, едно по едно разказа за всички етапи на сътворението – от създаването на вселената до сътворението на човека, след което изреди едно по едно всички събития, които ще сполетят човечеството до завършека на света.”[2]
Да, той се е впуснал в дълбините на древността и е разказал за всички пророци, стигайки до Адам, и то, описвайки и качествата им. После обърнал своя поглед към бъдещето и описал всичко, което ще се случи до Съдния ден, а също така е описал и Рая и Ада.
А всъщност той нито е чел книги, нито е вземал уроци от някого. В такъв случай как е възможно да знае всичко това? Да, имало някой, който го учел на всичко това и без съмнение този някой бил Всевишния Аллах.
Всички теми, по които той е говорил, от създаването на вселената до сътворението на света, а оттам и върху това, какво се крие в земните недра, той е научавал от Всевишния. И днес хората потвърждават, че е невъзможно това познание да бъде усвоено по друг начин, което е още едно доказателство за правдивостта на Пратеника на Аллах.
Да, той говори за пророците, описвайки чертите на техните лица и качествата им. И в онази епоха хората на Писанието приемат всичко, което той казва, без да възразяват, казвайки: “Да, в нашите книги ние също ги откриваме, както ги описвате.”[3] Фактът, че човек, който не е чел нито Тората, нито Евангелието, описва всички споменати и неспоменати в тези книги качества на пророците, дошли преди него, до най-малката подробност и потвърждението на думите му от страна на вещите лица в тази област, не освидетелства ли и не доказва ли правдивостта и мисията на Пратеника на Аллах!?
Подробното разглеждане на въпросите, които накратко се опитахме да обясним, не е по силите ми. Всъщност и положението на онзи читател, което е сходно с моето, не би трябвало да бъде по-различно. За да може човек да обсъжда тези въпроси, той трябва да е достигнал до такова равнище, че да е в състояние да ги потвърди. Но ние, основавайки се на онова, което са казали личностите, достигнали до тези равнища, смеем да твърдим, че извисяващите се стъпка по стъпка стотици хиляди светци, блажени, философи и учени, чиито умове са просветлени от науката, изучавайки речите на Пророка, са приемали, че най-възвишените слова, казани на тази тема, принадлежат на него, което от своя страна представлява още едно доказателство за правдивостта и верността му. Да, потвърждението и от страна на тези избрани личности показва, че той не е казал нищо, което да противоречи на истината. Всъщност той не е говорел от самосебе си… Той винаги е оповестявал Божиите послания, разяснявал е откровението и затова се е превърнал в Господаря на словото за всички времена… “И не говори той от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива.” (53: 3-4).
Тук ще се спрем върху това, как хадисите, които Пророка е изрекъл преди четиринайсет века и които в по-късно време са били потвърдени от времето, доказват неговата вярност и правдивост. Но преди да навлезем в тази тема, смятаме, че ще бъде от полза, ако внесем яснота в друг проблем – различните ръзсъждения върху “неведомото”. Това е една от деликатните теми, която трябва да бъде внимателно анализирана.
[1] Призив към молитва, който се чете на висок глас от минаре на джамия – Б. пр.
[2] Müslim, Fiten, 25; Müsned, 5/341.
[3] Müslim, İman, 271.
