Пророците са изпратени да запазят равновесието между този и отвъдния свят.
С помощта на равновесието, което те са изградили, човечеството няма да изпада в една или друга крайност и ще се насочи в правилната посока. Въпросът не е нито да се оттеглим в някой манастир, отричайки се от всичко земно, подобно на монасите и калугерите, нито пък да изпадаме в плен на земните удоволствия, отдавайки им се изцяло. Важно е винаги да се движим по златната среда, а това може да се постигне единствено в просторния свят на откровението. В противен случай единствено с разума и съвестта е невъзможно да се осъществи това равновесие. Особено самостоятелната наука никога не би издигнала човека до тази висота.
В Свещения Коран това равновесие се описва по следния начин: “И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещите развала.” (28: 77).
От едната страна на тази Божествена хармония стои едната везна, която гласи следната истина: “И за благодатта на твоя Господ възвестявай!” (93: 11), а от другата страна – везната, в която се отправя предупреждение: “После ще бъдете питани в този ден за насладите [на земята].” (102: 8). И ето в рамките на тези норми ще бъде запазено равновесието.
Блаженият Абу Бакр бил раздал всичко, което притежавал в името на Аллах. Защото праведникът трябваше да бъде такъв. Веднъж, когато вече бил халиф, му поднесли чаша студена вода, той я изпил, но после започнал да плаче. Дори разплакал и хората край него. Той престанал да плаче, а останалите все още плачели. Може би плакал и защото и те също плачели. После изтрил сълзите от лицето си и се успокоил. Попитали го: “Какво те накара да се разплачеш, Абу Бакр?” А той отвърнал: “Веднъж бяхме заедно с Божия Пратеник и ми се стори, че се опитва да отблъсне нещо с ръка. Сякаш казваше: “Стой далеч от мен!” Попитах го какво е онова, което се опитва да отблъсне и което остава скрито за мен. Той отвърна: “Земните удоволствия се появиха пред мен с цялата си примамливост и се опитаха да ме изкушат, а аз ги отблъснах. Тогава те се отдръпнаха, казвайки: “Ти се избави от нас, но онези, които ще дойдат след теб, не ще успеят.” Ето заради това заплаках – да не би с тази чаша студена вода да не са ме изкусили земните удоволствия.”
Да, въпреки че имали възможност да водят охолен живот, той и подобните нему винаги живели балансирано. Защото, Предводителят на всички, Съвършеният Водач също живял по този начин.
